Да бъдеш ученик - една огромна отговорност, изпълнена със смях, сълзи, усмивки и тъжни погледи. Да бъдеш ученик - мечтата на всяко мъничко детенце, ежедневно наблюдаващо какичките и батковците смеещи се на път за училище. И когато станеш ученик този блян се превръща в най-ужасният ти кошмар, от който цели 12 години се мъчищ да се събудиш, но уви все неуспешно.
    Неусетно се променяш от безгрижно детенце в уплашено първолаче и с всяка изминала година започваш все повече да си мислиш, че ти си онзи 41 мъченик, когото историците все още не са открили. Въпреки всичко дори за теб самия не е тайна, че в твоите очи, както и в тези на твоите съученици греят алени дяволски пламъчета, изгарящи от желание да сътвориш поредната беля или за пореден път да "преметнеш" онези "зли демони от дълбините на мрака" учителите. Всеки ученик е мъченик до известна степен, измъчен от уроци, учители, училище, проблеми, любови и какво ли още не, но да не забравяме, че вътре дълбоко в него се крие едно малко дяволче с остри рогца и дълга опашка, кроящо поредната дяволия със злобничка усмивка на лице.
    Всяко малко дете си мисли : "Ех, кога ще стана и аз голям ученик като батко!", "Ех, кога мама и тати и мен ще хвалят за успехите като кака?", но когато този момент почука на вратата и прагът на мечтаното училище бъде прекрачен, децата започват да се питат : "Ех, в какво се забърках ?!?!?". Така бавно преминават ученическите години и бързо отлитат ваканциите. Всеки започва да се изправя срещу новоналожените тестове и матури за гимназиите, които министерството ежеминутно променя. Всеки живее с мислите по какво ли ще го изпитт утре, по какво ли ще први контролно, но тези мисли всъщност са далеч от съзнанието му, защото дяволчето в него се пита от кого ще препише утре на въпросното контролно и кого ще накара да му подсказва като го изпитат. Разбира се и пред дяволчето има сложна дилема : днес с приятели ли да изляза, или да играя цял ден игри на компютъра? Не е лесно нито да си дявол, нито да си мъченик, или с две думи - не е лесно да си ученик!
    Релано погледнато, ако всеки младеж е просто мъченик, то животът му би бил повече от ужасен. По цял ден учене, писане, четене без капчица забавление, а вечерта непоносима умора, главоболие и мрачна намръщена физиономия.
    От друга страна, ако си просто "злокобен дявол" отново не е много добре, защото целият си ден ще прекарваш в измисляне на поредните пакости и безцелно скитане по улиците, без дори да се сещаш, че има една сграда наречена училище, едни предмети наречени учебници и едни пъстри книжки, предназначени за четене, които по никакъв начин не биха те ухапали, и на които без притеснение можеш да отделиш малко време.
    Ученическите години са едни от най-важните през целия живот. Именно тогава ти се влюбваш за пръв път. Именно тогава се спречкваш с някой от сериозните житейски проблеми, намираш първите по-сериозни разочарования са вече факт, пораждат се първите ти истински проблеми, тежащи ти все повече и повече с всеки изминал ден. Най-лошото е, че сам трябва да ги разрешаваш и да се бориш с всички трудности като паралелно с всичко това бъдеш добър ученик, с който мама и татко дасе гордеят, и от който да не могат да се оплачат по никакъв начин.   
    Колко тежко звуби, нали? Това е доказан факт, който никой не може да промени, но поне може да се опита да направи "кариерата си на преуспяващ ученик" по-лека по най-лесния начин - с дяволии. Идеалният начин да се справяш с гореизброеното и да запазиш разсъдъка си е да бъдеш ученик мъченик и давол. Да умееш да се "мъчиш" с учене достатъчно за дати остане нещо в главата и същевременно винаги да имаш наум някоя хитрост, която да те улесни в тежък момент от поредния "работен ден" в любимото училище.
    Какво би бил животът без мъки? Ако ги нямаше тях, нямаше да можем да оценим хубавите неща в живота, а и всяка мъка ни научава на нещо и оставя дълбок белег в съзнанието ни.
    Какво би бил животът без дяволии? Много просто - полицаите нямаше да имат работа , а учителите нямаше да се забавляват с хитрите и същевременно гениални начини на учениците да ги заблудят. Без малките дяволчета вътре в нас животът щеше да е доста скучен, а очите ни студени без горящите хитри пламъчета в  тях.
    Какво би бил животът без училището? Отговорът е лесен - РАЙ! Рай ала само до време. Не можем да отречем, че каквото и да правят тези учители, го правят за наше добро, и че едва ли не го правят, за да може да се насладим наедни истински рай след години.
    Какво излиза всъщност? Не може без мъка, защото няма да има и сполука. Не може без дяволи, защото тогава няма да има и развеселени учители, даващи ни напътствия за живота, който ни чака. неможе и без училище - няма да ги има онези мънички дяволчета мъченичета, наречени от хората ученици, които с блеснали очи да радват околните.